Не трябва да премълчавам  това, защото истината за живота и смъртта на хората в тази страна трябва да се знае. Защото това има отношение към всички. Защото години наред ние продължаваме да бъдем убивани по един или друг начин. По всячески начини. След първите глътки надежда преди двайсетина години ние затъваме все по-надолу и по-надолу в едно ново безвремие, още по-арогантно, което затрива душите, отравя мозъците и кръвта на населението тук. При настоящото правителство се стигна до директна разправа с интелекта на нацията, до разгонване на учени, артисти, музиканти и други такива наричани „хора на духа“. Ние помним кои режими са тъпкали така  и у нас, и по света. Ние нямаме свободни медии, те са в ръцете на същите мутри или подобия на нашите властници. С това кратко, неизчерпателно, но мрачно встъпление ще кажа няколко думи за убийството на поета, преводач и изкуствовед Иван Бориславов. Защото и моралните убийци трябва да се посочват по име и поради факта, че моята скромна личност няма вече биологическо време да ги премълчава. Пиша тук, защото печатните издания за мен от години вече са недостъпни.

        Но за Иван.  

        През 2001 г. правителството на Иван Костов взема решение за назначаването на Иван Бориславов за директор на БНР. Бориславов дълги години е работил в Националното радио, има програма за извеждането му отвъд чалгакултурата, която представя на конкурс пред тогавашното НСРТ. Едновременно с това, той представя и съответните документи между които и препоръка от Сдружението на българските писатели, подписана от неговия председател Михаил Неделчев. Надига се неистов вой, организират се тогавашните ченгета, комунисти и обикновени завистници, с които е пълно радиото и се развихря безпрецедентен „протест“ срещу това назначение не само в БНР, а и сред голяма част от електронните и печатни медии. Междувременно Михаил Неделчев се отмята, ходи по вестници, радиа и телевизии и се кълне, че не е давал и подписвал препоръка на Бориславов. Не бил негов подписът, а на заместник председателя. Истината е, че Неделчев е притиснат от хора на тогавашния УС на Сдружението Пламен Дойнов и Емилия Дворянова, които постфактум на заседание протестират от добро сърце и липса на завист срещу дадената тапия от председателя и срещу написаните в нея хубави думи. Трябва да спомена, че и двамата упоменати не са работили с Иван Бориславов. И тъй Неделчев започва масирано да тръби по медиите, че препоръката на Иван Бориславов е невалидна и неподписана от него. Междувременно се образува подписка в защита на поета, в която фигурират имената на известни и уважавани писатели и интелектуалци. Тя може да бъде проследена във времето, тъй като е публикувана. По същото време Бориславов е получил назначение след издържания конкурс. Радиото го посреща с черна пирамида отпред и предавания , в които „добри“ колеги викат „Долу!“. Тогава моя милост и писателя-драматург Румен Шомов също обикаляме медиите, които ни канят и обясняваме нашата гледна точка и защита. Ние настояваме на това колко кадърен, точен, работоспособен и подготвен за длъжността директор на БНР е Бориславов, тъй като добре го познавахме, а аз съм и работила с него. Именно тогава в една неделя, когато готвех в кухнята внезапно, без предупреждение ми позвъни г-жа Лили Маринкова и директно ме включи в „Неделя 150“. Не загубих присъствие на духа и отговорих на въпросите й. Не я попитах защо не спазва журналистическата етика и не ме е предупредила за включването. С десет години закъснение питам я сега. И я питам още - Защо по същия начин е включила в предаването си Иван Бориславов след като е изляла отровата си пред слушателите по негов адрес. Разликата е обаче в това - именно в този момент, при този разговор Иван получава инфаркт. Успяват да го спасят и впоследствие той се отказва от въпросното назначение. Десет години поетът живя на лекарства, операции и по болници и продължи светлото си интелектуално дело. До преди четиридесет дни, когато втори удар довърши сърцето му. Вчера (на 24-ти, бел.ред.) слушах предаване на г-жа Маринкова, нейният припрян, студен и вечно укоризнен глас. Г-жа Маринкова продължава своето дело. А г-н Неделчев има литературно предаване по програма „Христо Ботев“. На всеки 15 минути настава пауза, в която се чува пак неговия глас: „Това е предаването на проф. Михаил Неделчев, председател на Сдружението на българските писатели.“ Само гласът на Иван, работил повече от 20 години в тази медия, вече няма да чуем. Неделчев продължава да се представя като несменяем председател на въпросното сдружение, което след разказания случай се разцепи и престана да съществува де юре и де факто. Това е накратко историята на едно морално убийство. Искам да призова  всички потърпевши от подобни мероприятия да разкажат за тях. Те се извършват и сега по различен начин и с различни способи. А ние отдавна не бива да мълчим за тях.

Иван Бориславов е автор на стихосбирките „Слънчева лавина“, „Да дойдеш утре“, „Мигове с Париж“,„ Разговор с безкрая“, „Гнездо над бездната“, „Светкавица за спомен“, „Небесна археология“, „Взривени думи“, „Докато дишам“, „Партитура за мълчание“, „Лунатико слънчасал“, „Абракадабра“ и др. и на книгите за изкуството - „Поезия и багри“, „Третото око“, „Светлината, която остава“, „Осип Цадкин“.

Преводи на Иван Бориславов: Пол Елюар, Еме Сезер, Блез Сандрар, Ана дьо Ноай, Жак Превер, Анри Новера, Андре Брьотон и много други.