Ако дойдеш утре
дали ще чуеш думите,
прошепнати в мига
между покоя и прибоя?
Или ще видиш само птиците,
опитомени от небето,
брезичките -
блуждаещи огньове в есента,
мостовете, минирани зад моя гръб?
С дяволско крило всемирът ще върти
вятърната мелница на хълма -
по-ситно от брашно ще смила
тайфуните от смъртоносни ласки,
насладата от слънчевата слава,
миражите с измамен блясък.
Живот, защо за всичко плащаме със забрава?
Денят ще е пораснал с просено зърно.
Кълвачът ще диктува закъсняла телеграма.
И ти напразно ще се чудиш, че ме няма -
душата ми край теб ще бъде разпиляна
и мойта дрезгава тъга ще скита
в това чистилище за стихове,
където денем са невидими звездите,
а нощем с тайни думи  някой те зове.