На Антонио Фернандес-Молина

Всичко живо иска да е оправдано.
И каквото да направи, пак.
Всичко живо се придвижва, харни,
вдига шум или запълва място.

Котаракът, че е котарак, съзнава
своята беля. Бяга и се крие, и трепери,
но не вярвам да изпитва срам.
Има и сред хората животни.

И додето се разпасват, нямат
или е приспано чувството им за вина,
някому се разтуптява отстрани сърцето.
Нека да го наречем будилник, или пък поет.

върни се | съдържание | продължи