Лека тръпка те обзема с мисълта да си един.
Да си с гръб към обществото, да си си родина.
Привлекателно е да си този, който е против.
Но дори застилан с рози, твоят път си е трънлив.

Не лежи на свойте рани, много важно, че си бит.
И от твоята обида полза да остане.
Искал си човек да станеш, а не просто победител.
Значи ти си се намесил в бъдещето на света.

Не е важно колко даваш, ако всичко си отдал.
Твоя работа е даже да си талантлив и смел.
Но което си спестяваш, залъка ти то вгорчава.
Равнодушен си, тогава си живял така, без цел.

върни се | съдържание | продължи