Опитвам да се впиша в хода на живота.

Ако река е времето, тя не е да нагазиш.
Застанала съм на брега и тъкмо да понеча,
възправя се в цунами срещу мен.

Утихне ли, по мазната повърхност
потичат тръпки, водещи ме до въртоп.

С вълнение на варварка, от ордата отбита,
пристъпвам на брега да ме покръстват.

Тече си времето, животът не протича.
А може би от сбъдването на света вися на косъм
и скъсам ли го, ще ме вземат мътните

и своя ще ме понесат по своя ход. Отвъдна.

върни се | съдържание | продължи