Въоръжавам се до зъби само с търпение,
единственото ми оръжие е моят стих.

Знам, всеки действа, както му подхожда,
мирът извира не от слабост, а от сила.

Щом глад да се разбираме ни води - сме на прав път,
където, срещнеш ли човек, събрат печелиш.

Къде съм тръгнала и аз, за смях ще стана,
но мене Мечка ме е раждала и от мечки не ме е страх.

върни се | съдържание | продължи