Рада Панчовска

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

МЪСТ И ПРОШКА

 

Рада Панчовска

 

 

Душата ми е бодра, гола, беззащитна
като дете в корито.

Малина Томова

 

 

И красиво да се каже, си боли. Не, повече боли.
Истината има този недостатък, че е възмутителна.

 

Не я обичат. Хората. И Бог не я обича,
щом вярата поставил е помежду себе си и нас.
Той знае, че не може всичко да ни се прощава,
направим ли го.
                                Знае, който не поиска прошка
и после няма да се усъмни. Но вечно правите...

 

О, по-добре да бяхме се научили как трябва
да не постъпваме, наместо как да премълчим.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 18. юни 2004 г.
Публикация в кн. „Анонимният успех“, Рада Панчовска, Изд. „Стигмати“, С., 2001, ред. Малина Томова
©1998-2022 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]