Светозарни облаци от изтока,
куполи с негаснещи чела,
вашата пламтяща метафизика
пази чисти моите дела.

Как красяхте вие Антиохия!...
В зноя на небесния атлаз
скиптърният град на Диадохите
златоок сияше под вас.

Слънчевна, безбрежна метафизка!...
Куполи с негаснещи чела!...
Всяка дума, слязла на езика ми,
сякаш от безкрая е дошла.

Всеки миг е звънко измерение,
всеки жест е белег, че дойдох
с разум чист и святи помишления
в куполния град на Антиох.

На слънца безройни ярки дискове!...
С дарове като поклонник княз,
светозарни облаци от изтока
в огнен стълб възлизам аз към вас!

върни се | съдържание | продължи