|
|
Лава
По гънките на меката ми блуза
капе желанието ти-горещ прилепващ восък
По твоите гърди разстилам аз
платно, тъкано от години прошка.
Химия
това било.
На мене все не ми вървеше,
а пък сега
познавам всяка молекула,
бълбукаща в горещия поток
по блузата ми?
Даже по-надолу?
|
|