БРЯГ

Роман Кисьов

В памет на Збигнев Херберт

Очакваше на брега и се взираше
в тази тъмна безкрайна вода
над нея надвиснало черно небе
никога преди не беше виждал
такава река и такова небе
дълбоко като вечното море в което
се вливаха водите на тази река
водите се плискаха с бавния ритъм
на упояващата песен на сирените
а отсреща Харон ридаеше тихо
за неговата душа защото тя
изпусна своя обол който потъна
завинаги на дъното на небето