С всяко вдишване
и издишване
ти
си роб на анатомията си,
с всяка пръдня, с всяко
напиване
си роб на евфемизмите на механизма.
С абсолютно всяко завъртане на тая
планета около нейния дядо и реотан. Тъй
че не протестирай.
Това
е равно
на самоубийство. Остани
част от системата. Когато
съм беден
псувам тези,
как им викаха? Май 7-те
сестри? Богат ли съм: "Ми да го духа паплачта, бе! Хе."
А
ако
ти се възмутиш с патоса, че съм циник, отгатвам:
Кофата
ти е промита?
Важното
е
да бъдеш обаятелен, чаровен
свеж
като на
36 април 2004 г.
сутринта
в 7.30 часа
в София. Ухае
на рай,
цъфти, пука се.
Въздух
напоен!
Чурулик.
Дихателна
гимнастика и самочувствие.
Желая да бъда
част
от тази екосистема. Не са бунтари
новите поети.
Киберробовладелският
строй,
тероризмът с човешко лице
ухае на бижутерия
и на бонбонени борси;
на стоманен рог
оле-оле,
но не на кисел дъжд
в почивни соцстанции
и в соцстолови.
Към
лимузинен гланц и палисандър се стремят, към
мрамор, пури, топлина, и към любов, любов и щастие
новите поети. В тонизиращи обятия сред властта, сред
жегите и плажовете искат да са, и сред трепета в
уютни светове - СЕГА! - из фитнесцентрове в
корпоративни сгради, в асансьори от стъкло и хром.
Околоочният контур на мис септември и тубираните й
извити мигли, зимният й грим са доверчиви.
Естествено, че тя ще предпочита банкнота с най-голям
купюр. Зад кулисите на аргумента й, че щастието е в
разнообразието, че щастието е в това, което тя няма и
там където тяЯ не е, за мен щастието е в добрата
храна. Е такива обичам да гледам - слънчево небе,
слънчево море, красиви хора.
В най-уютния уют.
В най-безопасната безопасност.
В най-щастливото щастие.
Оле.
Путкопотокът
с лачената ноктопластика е тук,
в коктейлните
забележителности
и радетели,
в скъпата панорама, с фигуративни чорапи, като в новините
за компютърни вирусолози и тузари в махагон.
Като изсечени в глави на президенти
в скалната алфа, в скалния алеф,
в скалния шоколад,
оле, оадекватили
в мит и най -
вкокаинените ищци. А не да бъдеш вечен полицай,
нали, олигофрен.
И колкото по-високо
се издигаш в славата, толкова по-малки
стават дупетата на фенките ти. Гълъби,
гълъби, въжени линии,
детски
играчки, гориво,
орли,
паста за зъби, чучури,
имущества, гъби,
какао,
награди, пюре,
хипермаркет, стриптийз,
казино, лабрадори,
мода,
глоби,
лазер, мебелни
къщи,
печат,
генни колоди, сено.
Мъничко хора. Здравей, олигарх! И да
не си зазвънкал като тръбна
мебел
гъз
от сганта
в стоманеносивите висини на каче
сланина и
предотвратяващ вдругиден
камион-бомба.
Лъжи го и узаконявай
силуетите си
в простолюдието,
в робското му лоно, в
стрийтпарадите му, ха-ха-
ха - робското му лоно - няма
такава
глупост "робско лоно". Това е недопустимо или лош
вкус, или е
небогоугодно. И всеки
накрая си тръгва на собствен ход.
Но дамби и други
брегоукрепителни съоръжения има.
Има, да,
има оптикомагнитни устройства. Съществуват
клонирани колонии. Авторитарната
екосистема /защо не антифриз и CO2 наместо вода и
кислород / и
таз авторитарна
мултимедийна система
те водят
за загатнат, но ти си
си цял - избуяло прозвище,
бебе в епруветки
за връзка
с мрежата и аномалиите,
мобилизиран мозък,
с имплантиран чип
и бионични
уши - подстрекаваш
към усмивка, към промени
в генетичния
код от
международна орбитална станция. Психотронно
оръжие, пич.
Не се усещаш вече.
Не се усещаш вече просто мияч
на летящи чинии там,
където
НЛО не се е вясвало. Там, където
кой ли не плаши, че
тъкмо ти
ще натиснеш
бутона
на ядрените
ракети, насочени към библията.
Затова на друга
еволюция все
по-рядко
[въх!] се
уповавай,
катил
в краен случай бъди.
С кавалерски плувки,
със замазано съвсем призвание,
превземай с извлек от малина
банкоматите
с дезодорант от малина, де.
Купувай сърф за жената.
Купувай сърф за мъжа,
купувай мускули, сечива.
Автентично чисто е.
Безпрецедентно. Ритащ
със съзнанието си
юноша не
бъди
тук, в планетата Кеф.
|