Благодаря Ви сърдечно, мосю,
че ми позволихте да видя,
Вашата пушка, Вашата сабя
и чудесната Ви колекция от китайски порцелан!
Впрочем,
вярно ли е, че сте написали "Парижката Света Богородица" на един дъх?
Боже, как сте въздъхнали!
Вчера пред Нотр-Дам танцуваше Есмералда,
Квазимодо удари камбаните,
архидяконът полетя от покрива
и се стовари върху един ситроен,
врабче кацна на сандвича ми,
усмихна ми се японка,
аз я последвах
и тя започна да се превръща
в негърка,
скандинавка,
индийка,
mетро,
кораб по Сена,
и халба бира на Монмартър.
Вие разхождате ли се из днешен Париж, мосю,
или не ви е до него?
Трябва да работите и в отвъдното ли?
Над какво?
Измисляте нови цветове за нощта?
Строите катедрала в орбита?
О,
трябва да сместите огромна душа
в обикновено човешко тяло!
Успех!