Маргарита Серафимова

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | съвременна българска литература

 

***

 

Маргарита Серафимова

 

 

Господи, казах
и покрих очите си с ръка.
Животът е обозрим.

 

 

 

---

 

 

 

Моят път, бял, прашен,
е в краката ми.
Прегръщам го с все сила с очи.

 

 

 

---

 

 

 

Корабите и ние

 

Всички летим – нощите, светлините,
чайките, земите
и нашите спасени души.

 

 

 

---

 

 

 

Бабичка бере жълти листа.
Къде ще ги остави
по пътя?

 

 

 

---

 

 

 

Грацията на птиците

 

Дълги пъстри пера, гъвкави слаби гръдни кошове.
Смисълът на живота в няколко движения.

 

 

 

---

 

 

 

Рози, изпълнени с роса.
Каква е цената на
настоящето?

 

 

 

---

 

 

 

Има такива дни.
Брьогелов сняг изяснява всяка
подробност на зимата.

 

 

 

---

 

 

 

Ухае на Италия
в ума ми.
Солени, сини очи.

 

 

 

---

 

 

 

Лесно е да се живее, лесно е да се умре.
Няма какво да се добави нито към живота,
нито към смъртта.

 

 

 

---

 

 

 

Няма кого да попитам за това, което ме сполетя.
За звездите съм невидима,
а никой друг не знае за подобни неща.

 

 

 

---

 

 

 

Стоя в синьото
море.
Сянка на края на кея.

 

 

 

---

 

 

 

Това е прозорецът.
Ако искам да бъда гълъб,
това е пътят.

 

 

 

---

 

 

 

Това, което чакам

 

идва навсякъде около мен
със стъпките на
присъстващия дъжд.

 

 

 

---

 

 

 

О, съдии

 

Уморих се от мечтата си.

 

 

 

---

 

 

 

Хубавите вълни удряха всичко,
което знаех, в земята.
Идваше друг ден.

 

 

 

---

 

 

 

Бе кръг.
Някъде по него прелях –
очите ми се бяха огледали в дълбокото на твоите.
Сивопъстри, със светлини.

 

 

 

---

 

 

 

Думата, която ти ме научи,
светлината върху морето.
Благодат.

 

 

 

---

 

 

 

Една сутрин морето бе живо в далечината,
а в мен се пазеше собствено сърце.
Животът бе постигнал своето.

 

 

 

---

 

 

 

Пътят е празен,
но слънцето идва.
Скална сутрин.

 

 

 

---

 

 

 

Хубавото сърце намери
ново време.
Нищо не е като вчера.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 04. октомври 2017 г.

©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]