Господи, казах
и покрих очите си с ръка.
Животът е обозрим.
---
Моят път, бял, прашен,
е в краката ми.
Прегръщам го с все сила с очи.
---
Корабите и ние
Всички летим – нощите, светлините,
чайките, земите
и нашите спасени души.
---
Бабичка бере жълти листа.
Къде ще ги остави
по пътя?
---
Грацията на птиците
Дълги пъстри пера, гъвкави слаби гръдни кошове.
Смисълът на живота в няколко движения.
---
Рози, изпълнени с роса.
Каква е цената на
настоящето?
---
Има такива дни.
Брьогелов сняг изяснява всяка
подробност на зимата.
---
Ухае на Италия
в ума ми.
Солени, сини очи.
---
Лесно е да се живее, лесно е да се умре.
Няма какво да се добави нито към живота,
нито към смъртта.
---
Няма кого да попитам за това, което ме сполетя.
За звездите съм невидима,
а никой друг не знае за подобни неща.
---
Стоя в синьото
море.
Сянка на края на кея.
---
Това е прозорецът.
Ако искам да бъда гълъб,
това е пътят.
---
Това, което чакам
идва навсякъде около мен
със стъпките на
присъстващия дъжд.
---
О, съдии
Уморих се от мечтата си.
---
Хубавите вълни удряха всичко,
което знаех, в земята.
Идваше друг ден.
---
Бе кръг.
Някъде по него прелях –
очите ми се бяха огледали в дълбокото на твоите.
Сивопъстри, със светлини.
---
Думата, която ти ме научи,
светлината върху морето.
Благодат.
---
Една сутрин морето бе живо в далечината,
а в мен се пазеше собствено сърце.
Животът бе постигнал своето.
---
Пътят е празен,
но слънцето идва.
Скална сутрин.
---
Хубавото сърце намери
ново време.
Нищо не е като вчера.
|