цветята вехнат тая вчер
рано и правилния кадър няма да
улови как белите цветенца потъмняват
с времето промъкват
по плета играта
на съмни - мръкни омръзва
и всичко нагласено е така
на фокус да остават винаги
дебелите бедра на лелята

във слонска кула тя живее
и не може да гледа от тетрадка
правилата на цветята
навреме да застелят пътя
на хубавите гледки
идва една свещена крава щрак
цветенцата умеят да си служат
със езика

сега ми писна да съм в
кулата от кост цветенцата пълзят
нагоре слона ми умря за да нахрани
тия жадни стъбълца - ура

не смея да се смея
със бивните от останали от слона
това цветята го умеят
без да питат дечицата цветя
препускат по паркета и нямат
токчета

бих писала така на факаните деви
/момченцата цветя и те са деви всъщност/
им трябва малко жива плът
/цветята все така успяват/
да увехнат рано във букет упътен
към Големия
обяд където оскъдица от плът по костите
на смисъла пълзи
като възкръснала Офелия

16.06.2007