Соня Николова

 
ориенталствам
безстидно
и суша белите си
ръце над коминя
опушвам сърцето си
сага от коприна
преда прежда за
своята смърт
и за своя любим
гларус
е то и горянин
не съм го
сподирила
 

************

днес се изпълва
едно предрекание клетву
Anais валерия спомням
имена паравани и слогове
суша и разпарвам писма
и доловено упорство умиргам
от белези рани петна диря
убежище всичките лоши
женуря и кадъни с гласове
кадифе и шербетени те
неубождам

  ******

миналото е булото на
прежните ни страсти
завеса от прешлени
градина осикове
и Е : ТО
наближава сетния му
час тоя купол извън трещи
и пълни небото с мрак

но мен ми е несвестно
и полудно ката ден плача
и смея нечакан той гледаше
и нечакано аз се умирих
и прекрочих

******

порфирена кана
изпълнена с пръст
орган ръка
любострастие
прилеп
девойкьо ханджарът
подръж
 
 




Електронна публикация на 30. май 2001 г.
Първа публикация.

г2001 г. Соня Николова. Всички права запазени.
г2001 г. Литературен клуб. Всички права запазени.