Открехнатата рамка привечер
отворите на къща
старите постройки без прозорци
мамят с бръшлянови лиани и без тях
житие четено наум
дълбани жестове
меки улеи отцеждат гледката навън
дето гладните продават своите белези
и мазилката досягат дълго
в повика на пръсти
а в клубовете стридите танцуват
в купи от кристал и злато
танцуват в пурпурните устни
тарантули в мантии
от плът провиснала и пищна
това ме диви и ме рее в ъглите
шеметно носим телата си
и с пируети забавени
трополим изумени
телата ни зреят тяхното топло
приижда