„Мръсни опърпани чайки са нашите майки!“

         Името на девойката беше Стрида. Понеже големият португалски писател Паулу Коелю копирал от големия американски писател Хемингуей, който започнал „Старецът и морето“ с изречението „Името на стареца беше Сантяго“, а както твърди големият български писател Георги Господинов, „всяко начало е трудно!“, както впрочем смята и дядо ми Велко, който от своя страна настоява, че „животът е море, а който не може да плува вътре ще се удави!“, а пък майка го перифразира и казва, че „София е море и който не може да плува, ще се удиви!“, а татко намира, че баба Крема е права, защото казва „нема месен, па обесен!“, демек живота е училище, а класната казва, че живота е сложен, а мъжа на класната ходи с Евгения, на която й казват Женичка, също като в един разказ на големия български писател Чудомир, а на мене в момента ми се ходи на дискотека, понеже на Георги от съседния клас му бил голям, и понеже той е художник, и баща му е художник, а дядо му е зъболекар, а пък на мама всичките й зъби са изпадали, понеже едно време работеше в Козлодуй в атомната, понеже ни гледа тя, понеже е самотна майка и даже е чела Вирджиния Улф и даже знае коя е сегашната жена на баща ми, а тя въпросната е много зла, аз казах, че искам Чехов да ми е баща и всичко да му е прекрасно и косата и дрехите, да няма пърхут и да не мирише на водка и тъй като на мама й окапаха зъбите, а на Георги свако му е зъботехник, то аз ще накарам Гошо да се ожени за мен и да поправим на мама зъбите, и на тати ченето, и ще прочета на Георги новия си роман, който започва със следния епиграф „Мръсни опърпани чайки са нашите майки!“, но неговата майка си купува списание „Крясък“ и се облича като разплетена дамаджана и има кола и ходи на козметик и там чете списание „Нос и Стил“, и често си прави козметични операции на дупето и много пъти ходи в „Булонския лес“, където според мама парите никнат по дърветата, ако има на кой да го надървиш, но мама няма зъби и на никой не го дърви, обаче нейния сегашен шеф й вика „ше ядеш дървото“ и понякога „ше хапнеш дръвцето“, а понякога „лапни ми оная работа жено шашава“, а мама нищо не му вика, само нощем понякога бълнува и бълнува за Чехов и неговия разказ „Стриди“, а понякога казва така „Яж ми кура, бе Чехов!“, а понякога е много мила и казва „Да може“ и на сутринта когато се събудя, а тя вече е станала и отида на павилиона, където мама продава захар и ориз, ми казва „На ти една вафла мура и изчезвай!“, а първото ми гадже Боби се шегуваше така „Вървя из папура и си хапвам вафла мура, а водата ми … до коленете!?“, аз самата се казвам София, което според мама означава Светата божия премъдрост, която е една от ипостасите на Исус Христос, а мама се казва Мария и е шивачка по професия, а нейната класна й казвала, че „Любовта на мъжа минава през очите и през стомаха“, а тя у дома се обличала винаги в бяло е пеела „Радвай се Марийо, пълна с благодат“, а тати я биел всяка седмица, а понякога и през седмица и й викал курва, а даже й избил един зъб, ама тя не помни и мисли, че й го е избил Сашо жребеца от съседния павилион, а пък той изобщо не я познава.
         Тати пък, не познава Чехов и разказва на приятелите си само вицове за девственици, а той самият е мюсюлманин и вярва, че ще отиде в РАЯ сред гора от девственици и там някой ще го почерпи и той ще каже „Я да ти разкажа един виц, за оная курва Мария, жена ми де“, и ще разкаже оня виц за девствениците дето били като консерви е не е важно кой е първия, важно било съдържанието да не се е вмирисало, а мама се омъжила девствена, също като майката на една голяма българска писателка, чието име не запомних, но тя побликува във вестника на ония по-младите чичковци, дето не са като старите писатели и всъщност могат да ти публикуват някой текст като този абсолютно безплатно и не се налага да им правиш свирки, както се случи с една моя преподавателка по френски госпожа Гекова, която на стари години прописала стихове и се наложило да направи свирка на известния местен поет Маралампи Маралампиев, и нейните поеми ги публикували във вестник „Български издател“ и всички възрастни писатели много ги харесали и така се родил поетичният цикъл на „Любов Немска“ в предаването ШЗО, всеки петък по телевизия БНС. Всъщност името ми е София, но тати ми вика Стрида, защото най-скъпите консерви били стридите, и мама била като стрида в леглото когато ме заченал, а съм се появила на белия свят мръсна и лигава в кварталната кръчма. В часа на Стридите.