слепите гарички с изкорубена
дограма, срутена в окрайнините
на света, пилони на страстите
когато някой, селянин, старец,
задигне ламарината
и керемидите, зер, ще потрябват,
господнята диря хваната от случаен циганин,
на завет поне да поспре, сподирен
от кучешки лай, въздишките на полигамните
вечер в неделя, музика и благоухания.
Влаковете ни отминават, ала някой ден,
казваше старецът, черен влак се композира.