Людмил Станев

проза

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

 

По следите на изгубеното време

 

Людмил Станев

 

 

         Още от древните векове хората са си задавали всяко лято един и същи въпрос: ще има ли тази година циганско лято. Ако разделим внимателно това съчетание на съставните му части - за циганите сме сигурни, но за лятото има известни съмнения.
         Какво ни води към тази мисъл? Някои ирационални явления упорито ни насочват, че циганско лято може да няма, но циганска зима - със сигурност.
         На 23 август т. г. около ресторант „При стария глист“ е забелязано следното паранормално явление - 48 вилици, 12 лъжици и 3 кухненски ножа се вдигнали внезапно от масите, изправили се вертикално като гора от стомана и отлетели на юг, радостно пеейки албанския химн (албанският химн е толкова тъжен, че винаги когато чуя някой да го пее, му давам дребна монета).
         Уникалното е, че за първи път се забелязва емиграция на прибори за хранене (с какво ли?) към Южна Африка. Това заедно с традиционната миграция на птиците и нетрадиционната емиграция на младежите от социалистическите страни категорично ни навежда на мисълта, че зима ще има. Друг важен факт е наскоро наблюдаваният физичен феномен, известен като феномен на ютията. Противно на всички закони на физиката, ютията започва да се нагрява едва след изключването й (не от гимназията, а от елмрежата). По северното ни крайбрежие това явление е наблюдавано масово, което говори за подготовка на ютиите за тежка зима. Но началото на този феномен може би се крие в един нещастен случай с ютия в град Шумен тази година.
         След спиране на тока, въпросната ютия изстива, посинява, губи съзнание и умира. 72% от загиналите ютии са постъпили по същия начин. А дали това не е едно масово самоубийство на ютията с главно „Ю“, осъзнала функциите си на деформатор на неформалните форми и средство за манипулация вида на дрехите. Това ни навежда на мисълта, че познанието е опасно дори за ютиите.
         И един трети факт. След задълбочено изследване, той ни кара да се замислим, че ни предстои тежка зима. Това е случай от 10 септември в град Варна. Рано привечер наш наблюдател е забелязал в така наречения ЦК (цигански квартал) група разярени цигани да горят на клада стихосбирката на Гео Милев „Септември“ и портрети на автора. Те обяснили, че разчитайки на това, че септември ще бъде май, не се запасили с дърва за зимата. И сега са дълбоко разочаровани. Всъщност, това е всичко.

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 16. септември 2006 г.
Публикация в кн. „Няма такава книга“, Людмил Станев, Изд. „Зограф“, Варна, 1995 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]