кристална памет

Станислава Станоева

изтръгва се от пясъчното си леговище брегът
облизва сухите си устни
и изчезва в пяната

от тук нататък
ще тъгуват без убежище тревите

преди здрачаване небето става лилаво

бараките по плажа се разпадат
               в своите ръждиви дрехи
потъват в пясъка за да векуват

излизат рибите по плитчините и издишват йод
през острите хриле на прилива

водата се отдръпва всеки път когато я докосвам
скалите се изгърбват
в порестите си мембрани

затварям в каменно мълчание студа
а вятърът го препарира
               между солените си страници

събира фасове морето
мълчи и пуши
пуши и протяга изтръпналите си ръце към хоризонта

а после ляга и заспива
сънува зимата
и тишината вътре в нея