Стефан Иванов

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

снимки

 

Стефан Иванов

 

 

1.

 

 

седя на пейка
в градинката до народния театър
мъж масажира гаджето си
докосва някакви
така наречени
отпускащи точки
тя се отпуска

 

 

 

2.

 

 

на съседната пейка
са момче и майка
тя е с лъщяща мазна коса
на слепнали се дълги кичури
тя е мрачна
нещо я яде отвътре
момчето е на прага на нервна криза
стиска си ръцете
криви пръсти
крещи с разплакан глас:
„ще видите ще ви покажа вие сте виновни
никой друг признай си ужасна си“
обувката на майката почти е паднала
по-скоро тя ще се изхлузи
отколкото дума от устата й
а провалът
е нещо толкова обикновено
като трева поникнала в асфалт

 

 

 

3.

 

 

мъж ходи на зиг-заг
по тротоара на булевард джеймс байчър
не е пиян
не залита
не са му променени зениците
просто се опитва да хване сянката

 

 

 

4.

 

 

циганин ме пита
кога ще дойде трамваят
и дали мога да му помогна
да си качи железата за рециклиране
говори на правилен български
с тъгата на пенсионер
помагам му
той благодари

 

 

 

5.

 

 

в трамвая някакъв мъж
си гледа обувките
мислите му са футболна топка
спират
ако не ги подритва настойчиво
прокарва пръст по скъсаните обувки
веждите повдигат
изненадани бръчки на челото

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 11. ноември 2009 г.
Публикация в кн. „Списъци“, Стефан Иванов, Изд. „Ciela“, С., 2009 г.

©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]