някой ден
по-добре никога

пясъкът на паметта ще се разтопи
няма да се получи
нито стъкло през което да виждам
нито огледало което да ме отразява

тогава няма да повтарям
онези истории
за книги за градове
за жени за филми

ще съм папагал избягал
от клетката на черепа

зарязал службата си на готвач
който смесва сносни изречения

дано в суматохата
на забравя
да си глътна езика