аристократката от софия
снежина кралица на сфумато

когато те гледам
шило за лед се забива
в гръбнака ми

смразени на кубчета кръв
чувства
се пръсват по сцената
на този театър
който е много повече
от място
на което се играе

рецитираш цветаева на руски
не разбирам нито дума
но настръхвам

въздухът се сгъстява
уплашено
за да се стопли

израстваш от пода
като мъртвата любов на стриндберг
когато го викаш
аугуст аугуст аугуст
все едно е януари
в замръзналия ад

бесиш се на тавана
като една от трите цветаеви
бесиш се три пъти
макар и еднократно

точката на цветаева увисва
като запетая
в края на август
на онази последна гара

когато играеш в психоза
по тавана на разума
заедно със сара кейн
пъплят десет хиляди хлебарки
в които пълзи истина
която никой никога не изрича

била си и жена на толстой

за нея буковски пише че
била усойница
и в една ледено студена
нощ
тя отново го заяла
и
той излязъл от къщата
за да избяга от
нея
и хванал пневмония която
го довършила

после написала
книга
за това
какво
копеле
бил
той

понякога танцуваш мълчаливо
в черна рокля
понякога пушиш фанатично
с изцъклен поглед
понякога говориш за лайна
сякаш са порцеланов сервиз

бих ти написал монолог
всеки твой монолог
е нещо крайно

ти не си просто актриса

ти си стихия
жест
естествен апокалирсис
на изкуството
никаква игра и трикове

ти оставяш живот на сцената
поредният некролог се
залепя за теб
за мен

след постановка

вървя през парка
край булеварда
мълча
слушам