в тишината на неделния следобед

погледът преминава
през празната детска градина
покрая люляка брезите и
неопетнения от стъпки прах по паветата

няма човек
няма отражение
което да докаже
че те има

вятърът разнася
сивия цигарен дим
без да се вълнува
кой го е запалил