стендал пише в червено и черно
че политиката разваля добрия роман
както пистолетен изстрел убива концерт
повтаря същите думи и в пармският манастир

на неделния следобед
политиката и стрелбата
са му спестени

макар пакетът със салатен сос
да се отвори прекалено рязко
и да порази чантата якето ризата и лицето ми
за сметка на хладната шепа зеленина
разредена с крутони домати и пилешко

постъпих като кожената чанта
която облиза гъстата течност
и забрави за нея

възрастната жена на металния стол
не обърна внимание
тя се пече в парка
не гледа като разочарована риба
чиито желания не могат да бъдат
задоволени от никой смъртен

гърдите й се повдигат
от забравеното спокойствие
на дълбокото дишане

ако някой предложи на следобеда
той не би отказал
да чуе адажиото на концерта
за кларинет на моцарт
и би прехвърлил сенчести страници
от книга оставила в паметта му
единствено заглавие и неясни контури
които понякога запълват мислите му

възрастният италианец
седи до мен
със своите тиранти с щамповани гъски
с бастуна си с глава на хрътка

не е ловец
не го чака преследване
наблюдава фонтана
прегръща жена си