Стефан Иванов

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

молитва за сън

 

Стефан Иванов

 

 

11 вечерта е и аз ходя по къс ръкав
студено ми е
естествено
все още не е минал и януари
сърцето на зимата тупти
наоколо циркулира студ

 

и не мога да заспя
въпреки че лежах
просто не ме свърта

 

чудя се какво да правя
не броя овце
подреждам думи
пък понякога се нареждат добре
и мога да загася лампата до леглото ми

 

този път също се олекотих
заради пъзела от истина който се получи:

 

ти знаеш че си моята котка
другите са наистина просто кучки:

 

казах го и сънят ме докосна
като кълбо от прежда
бутнато от теб

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 11. октомври 2005 г.

©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]