Стефан Иванов

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска литература

 

 

сутрешно наблюдение

 

Стефан Иванов

 

 

докато ние сме люлеели нощта
и сме клатели полилея на съседите
и притеснение е скърцало в ума на майка ти
върху един от моите дискове
на капки е падал червен восък -
хубав запомнящ се печат:
като червени очи
от стари фотографии

 

или като теб
зачервена от споделеното
безсъние

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 11. октомври 2005 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]