Стефан Иванов

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

 

тайният път

 

стефан иванов

 

на борислав борисов

 

 

 

ето я моята главна улица
няма курници канцеларии кочини
вдигам високо яката
дишам дълбоко
пред купичка море
сред океан от кръв
изтичащо време разпилени букети
бродя улавям за ръка готов съм да упътя
без да знам дали съм прав
онези които не знаят къде да отидат
как да стигнат казвам им
от града на другите
до там където е голямата земя без хоризонт
далеч от скопие софия сингапур
не там където е мястото
не там но там където там
да навлязат сред високите дървета
розововърхи от изгряващото слънце
сред значимите и дребните моменти
да подминат призивите плача на нещата
да изхвърлят събират груби щрихи
копринени докосвания взривове премълчавания
шум и плът
повече бяхме по-малко оставаме
по-малко бяхме повече ставаме
не там където е мястото отиваме
не там но там където там
заклевам всички тръгнали насам да се загубят
да нямат обхват компасът да се е главозамаял
ще ги уловя за ръка ще ги упътя
картите са толкова непостоянни
единствено думите помагат

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 20. март 2011 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]