шумоленето намалява
докато остане ритмично тракане от
колела на механичен часовник
глава във влака

нетърпението обезобразява
върховете на клоните и
спрелите облаци

иска ми се да щракна с пръсти
и да видя как влакът излиза от релси

заспивам като паяжина
в изкривена перспектива
зависима

не дефинирам
контрол

в една позиция –
главата паднала
звукът зашит

надолу от
обичам
към
ненавиждам

този свят