Мина Стоянова
поезия
Литературен клуб | страницата на авторката | азбучен каталог
вазата е край на стаята – отвътре ехото разтваря цвят, някой ме търси дълго ме търси но ме няма.
такава е цигулката от дъжд и керемиди изоставена вода на езеро.
Електронна публикация на 29. април 2009 г.
© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!