и ето че пръстенът на езерото сега
се дави и се отдава
на съзерцание
обратно на човека който ходи
бос черни отломки

той ходи
и водни кръгове са очите му
и платна откъснати от кораби са мислите на очите му
и преводи на историята са обедните сенки
около тялото
под ябълката

сахара би била неговата любима тогава
и музика на сенките от бели завивки
да покрият далечините в самотата
да сънуват езика
с който признават
че се обичат