eла
дъждът те кани
във феерични етюди
в скитнически нюх
в самотата на всеки истински път
ела
в дъното на океана в розите в пясъка
в ехото на пристана
в любовта
в нечовешката
безнормена
безмълвна
грация
ела!
дъждът ще те вплете
в своите ситни жили
божествен
чужд
самотен зов
геният
роб
поетът е поезия
ах моля
те ела
потъни в своя гроб
отвъд разцъфва бог
|