…виола извива струни над пуста права земя аз /струна/ рисувам в бледа контрастност две лица две сърца и висока трева.Виолата ме разтриса и пред мен полита мелодия и във вълни излива вечерта.Сънувам преливам от възхищение смирение от изящното съвършенство на несъществуващата сцена – за мен любима за мен доловима единствено простор в безкрая открил две точки – изход две точки – условие във безусловното пространство.
А те – двамина – чезнат търсят да избягат да излязат…Без да знаят,че изходът умира със смъртта…
|