на октавио пас

сънувах онзи поет който днес го няма
толкова отдавна че самата аз
се съмнявам в съществуването си

влезе в стаята като разпиляни птици пред буря
и остави онова стихотворение в което
настоящето е непрестанно

настоящето е непрестанно
пристанищата които лъжат туристите
че мирът е дълбоката бездна отвъд
острието което издълбава земята
за дълбоката е само дъжд

непрестанно конете бягат

аз прегръщам простора насечен от живите
всички които повдигат яките си като ритуал
да се отрекат от сринатия град
конете бягат но по-бързо си отиват
листата под окапалия кестен

настоящето е непрестанно
преброявяне на птиците