Мина Стоянова

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | азбучен каталог

 

***

 

Мина Стоянова

 

 

и сега когато не мога да кажа

 

няма нужда да кажа

 

колко прекрасно е всичко което ти се случва

 

защото нищо не се случва на теб

 

(а вътре - )

 

еднорозите пробиват кожата ти

 

и нахлуват като хладен бриз в северен залез

 

(колко непознат ни е северният залез)

 

и тези носорози говорят на някакъв неразбираем език

 

за някакви светове като мъниста

 

по шията на дракона

 

увисналите ти светове над които се смее

 

сега няма какво да се случи

 

 

колко ниско

 

ниско е виждаш ли слънцето на севера

 

скрива се в извивката на кита

 

малки домове бели тишини легенди

 

далеч сме

 

а и преди да тръгнем сме виждали залеза

 

малко по-друг в погледа на индианеца

 

 

все пак аз не мога да кажа

 

защо срещнах днес дървото с корона

 

коята ме приютява като

 

гнездо птица

 

аз не съм птица

 

обичам полета на рибите и на тигрите

 

спокоен и остър

 

полетът им е неизбежен

 

не мога защото

 

аз не знам кога ще срещна дърво

 

и дали то ще е вълшебно или само ще ми говори

 

дали ще ме покани да остана

 

(те винаги канят

 

аз не оставам)

 

ако знаех все пак

 

щях да бъда архитект

 

и светът ми парк

 

или зоогическа градина

 

само не и гробище

 

не умирам в себе си

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 02. август 2008 г.

©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]