Мина Стоянова

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | азбучен каталог

 

ПОСТОЯНЕН ГРАД

 

Мина Стоянова

 

 

1

 

големите хамелеони и големите творци
голи под двореца на смъртта са завещали
зоркото око да бъде живо докато морето се удави

 

 

 

2

 

свещта вещае мрак след себе си
и всява святост на душата

 

 

 

3

 

бог идва от изток
аз бягам на запад

 

 

 

4

 

докато имам глас мълча
докато има вятър троша
стена от тяло
за да знам че свободата съществува
вън от мен

 

 

 

5

 

исландия
невидимо лято

 

 

 

6

 

кажи ми къде свършва свободата ти
и къде започва моята

 

 

 

7

 

всеки бог би дал име на човека
не всеки човек би дал име на бог

 

 

 

8

 

аз съм фалшива карта на тяло
което не ми принадлежи

 

 

 

9

 

повече се съмнявам в себе си
отколкото в теб
ако ти си отидеш
аз оставам
ако аз си отида
теб също няма да те има

 

 

 

10

 

животът ни прелива
отвън навътре и отвътре вън
само ние негова преграда
за да не бъде вечен

 

11

 

ние имаме единствено себе си
и въпреки това твърде много имаме

 

 

 

12

 

водата изгребва от човека пясък
той е тишината между две сътворения

 

 

 

13

 

дона лицето ти е покрито с пясък
а твоето с камъни матео

 

 

 

14

 

никой няма да провиди в сърцето ти
отвъд мрака на личността
нито ще се удави в очите ти
защото ти нямаш очи
само очите те имат

 

 

 

15

 

нощта която никога не свършва
е лицето ти

 

 

 

16

 

небеса
отведете ме
от луната капят цветя

 

 

 

17

 

всички срещи които носят познание
са пътища и граници едновременно

 

 

 

18

 

тяло което дебне сянката да се превърне в предател
наобратно връща светлината
докато очите се изгубят в недрата
и скелетът затвор на раните се пълни
със самота на жерав кацнал в своя следващ дом.

 

 

 

19

 

и ние чужди на своята смърт
чезнем
в общото сътворение на света

 

 

 

20

 

той каза
не вярвам в природата
а сам я назова

 

 

 

21

 

над човека бог
под човека гроб

 

 

 

22

 

такава съм
каквато не съм
не се представям
и не си се представям

 

 

 

23

 

но ще разберем ли че ако не остане
незнание в което да се търсим
не ще се разпознаем дори ако лежим завързани
един до друг
и ако не можем да си спомним
не ще забравим никога

 

24

 

пиша писма до себе си
изпращам ги на другите
те отговарят вместо сърцето

 

 

 

25

 

за любовта и свободата няма език
поеми не се пишат
в поеми се превръщат
след като ослепят поета
и изрежат ухото му
и го пъхнат в устата му
за да усети слуха си
и чуе гласа си

 

 

 

26

 

мълчанието е
дълголетие на езика

 

 

 

27

 

тук всички кораби са диви
колкото диво
може да бъде човешкото
толкова мътно
колкото самотно
пристанище

 

 

 

28

 

отворих вратата - вътре нямаше никой
нямаше никой нямаше вътре

 

 

 

29

 

има две състояния
да бъдеш свободен
и да не бъдеш роб

 

 

 

30

 

ти не можеш
да скриеш тишината
ако те има
един хаос вече мълчи

 

 

 

31

 

езикът цял век ще те защитава

 

 

 

32

 

и тогава той откри
че всички пеперуди отдавна бяха мъртви
и дърветата са се превърнали в гора

 

 

 

33

 

езикът ни крещи но няма глас
онзи който търси доказателство че е тук

 

 

 

34

 

отвън изглежда сякаш съм неподвижна сякаш гледам небето
а отвътре небето в мен се оглежда вместо в празнотата
не от земя а от светлина съм направена

 

 

 

35

 

огледалото оглежда светa в човека
защото е невидимо

 

 

 

36

 

няма реалност в нашата истина

 

 

 

37

 

коя смърт ще заглуши безсмъртните
моята суша няма да се слее с пръстта
поезията ще поникне там където и преди е била

 

 

 

38

 

нека всички молитви се разпилеят и се изгубят
там където нищо не се губи но и нищо не се намира

 

 

 

39

 

полет над океана -

 

бъркам в очите ти
и вадя удавени птици

 

 

 

40

 

пустинята рядко достига водата
и думите рядко достигат тишината

 

 

 

41

 

не се преструвай че не си самодостатъчен
сякаш нещо или някой някога ще те спаси
очите ти от къщи са направени
а покривите само скриват
голите любовници
обитатели на сънища заключени отвън

 

 

 

42

 

преследва ме тъга
че тялото ми е единствено
вместо двете крила

 

 

 

43

 

щом всички илюзии си отидат
умира реалността

 

 

 

44

 

трудно е да бъдеш млад
онзи който не мечтае бързо остарява
а този който винаги мечтае
твърде стар се е родил

 

 

 

45

 

отидох си
незабелязано
през мрежести огради
като лодкар
в сляпо езеро

 

 

 

46

 

след свободата идва освобождение

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 21. юни 2012 г.

©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]