1
големите хамелеони и големите творци
голи под двореца на смъртта са завещали
зоркото око да бъде живо докато морето се удави
2
свещта вещае мрак след себе си
и всява святост на душата
3
бог идва от изток
аз бягам на запад
4
докато имам глас мълча
докато има вятър троша
стена от тяло
за да знам че свободата съществува
вън от мен
5
исландия
невидимо лято
6
кажи ми къде свършва свободата ти
и къде започва моята
7
всеки бог би дал име на човека
не всеки човек би дал име на бог
8
аз съм фалшива карта на тяло
което не ми принадлежи
9
повече се съмнявам в себе си
отколкото в теб
ако ти си отидеш
аз оставам
ако аз си отида
теб също няма да те има
10
животът ни прелива
отвън навътре и отвътре вън
само ние негова преграда
за да не бъде вечен
11
ние имаме единствено себе си
и въпреки това твърде много имаме
12
водата изгребва от човека пясък
той е тишината между две сътворения
13
дона лицето ти е покрито с пясък
а твоето с камъни матео
14
никой няма да провиди в сърцето ти
отвъд мрака на личността
нито ще се удави в очите ти
защото ти нямаш очи
само очите те имат
15
нощта която никога не свършва
е лицето ти
16
небеса
отведете ме
от луната капят цветя
17
всички срещи които носят познание
са пътища и граници едновременно
18
тяло което дебне сянката да се превърне в предател
наобратно връща светлината
докато очите се изгубят в недрата
и скелетът затвор на раните се пълни
със самота на жерав кацнал в своя следващ дом.
19
и ние чужди на своята смърт
чезнем
в общото сътворение на света
20
той каза
не вярвам в природата
а сам я назова
21
над човека бог
под човека гроб
22
такава съм
каквато не съм
не се представям
и не си се представям
23
но ще разберем ли че ако не остане
незнание в което да се търсим
не ще се разпознаем дори ако лежим завързани
един до друг
и ако не можем да си спомним
не ще забравим никога
24
пиша писма до себе си
изпращам ги на другите
те отговарят вместо сърцето
25
за любовта и свободата няма език
поеми не се пишат
в поеми се превръщат
след като ослепят поета
и изрежат ухото му
и го пъхнат в устата му
за да усети слуха си
и чуе гласа си
26
мълчанието е
дълголетие на езика
27
тук всички кораби са диви
колкото диво
може да бъде човешкото
толкова мътно
колкото самотно
пристанище
28
отворих вратата - вътре нямаше никой
нямаше никой нямаше вътре
29
има две състояния
да бъдеш свободен
и да не бъдеш роб
30
ти не можеш
да скриеш тишината
ако те има
един хаос вече мълчи
31
езикът цял век ще те защитава
32
и тогава той откри
че всички пеперуди отдавна бяха мъртви
и дърветата са се превърнали в гора
33
езикът ни крещи но няма глас
онзи който търси доказателство че е тук
34
отвън изглежда сякаш съм неподвижна сякаш гледам небето
а отвътре небето в мен се оглежда вместо в празнотата
не от земя а от светлина съм направена
35
огледалото оглежда светa в човека
защото е невидимо
36
няма реалност в нашата истина
37
коя смърт ще заглуши безсмъртните
моята суша няма да се слее с пръстта
поезията ще поникне там където и преди е била
38
нека всички молитви се разпилеят и се изгубят
там където нищо не се губи но и нищо не се намира
39
полет над океана -
бъркам в очите ти
и вадя удавени птици
40
пустинята рядко достига водата
и думите рядко достигат тишината
41
не се преструвай че не си самодостатъчен
сякаш нещо или някой някога ще те спаси
очите ти от къщи са направени
а покривите само скриват
голите любовници
обитатели на сънища заключени отвън
42
преследва ме тъга
че тялото ми е единствено
вместо двете крила
43
щом всички илюзии си отидат
умира реалността
44
трудно е да бъдеш млад
онзи който не мечтае бързо остарява
а този който винаги мечтае
твърде стар се е родил
45
отидох си
незабелязано
през мрежести огради
като лодкар
в сляпо езеро
46
след свободата идва освобождение
|