На Аделина

Цяла нощ твоят глас вали над мен
и не за влажните ти устни ми напомня само,
напомня ми за нещо с вкус на мляко
                  и далечно... О! -
през мойто детство
жените ходеха с поли от кадифе,
то се разливаше по силните бедра
и правеше загадката на тялото им
              все по-загадъчна и по-желана.
Бе пълен въздухът със електричество
и всички бяха светещи,
                  свободни за любов.
                          Сега
вали гласът ти само.
                  От паяжина лятна и от светъл дим
                          гласът ти е направен.
И само през нощта валиш.
Валиш, когато те погледна в очите,
когато се изправят върху мен вълните на косите ти,
когато се обичаме...

Не чувам думите, разтворени сред тишината,
галят ме,
настръхват ме от обещания,
потичат
във улейчето между двете ти гърди
и пия твоя глас,
изпивам те... солен... и влажен...
глас...
вали...