Господи, запази я,
само тя ми остана от детството -
                  малка и крехка,
като парченце цветно стъкло,
толкова пъти животът успя да надвие
и да спре на нещастието тежкото колело.
Толкова пъти,
че вълшебник световно прочут
            може само слуга да й бъде,
а вълшебствата му да струват
            колкото за никъде път,
колкото ланшен жълъд.
Господи, запази я,
кой ще ми казва, че съм добър,
кой ще ме чака да се завърна,
даже тогава,
            когато, подъл и зъл,
нощем кръв сея и жъна сълзи.
Направи от нея шепа бистра вода,
            облак в небето,
пясък на морското дъно,
само, господи, не изпращай смъртта,
не позволявай да я прегърне!
Господи, запази я,
            тя си отива,
впила пръсти в последния час -
без нея земята все по-малко е жива
и аз все по-малко съм аз.