Знам за любовта
опасно малко

         Така започва книгата на Петър Чухов „Сбогуване с нарцисизма“. Твърдение, което може да направи само човек, знаещ достатъчно, за да прецени, че има какво още да учи. За любовта, за разпада й, за самотата. Човек, знаещ достатъчно, за да цени и се наслаждава еднакво на любовта, разпада и самотата, съзнаващ, че това са житейски състояния, които никога няма да се повторят, поради което те са уникални.
         Именно за тези състояния Петър Чухов говори екзотично леко и изящно:

Колко залеза
правят
една любов

         възкликва Чухов, а после пита:

дали жестът с който оправя косата си
ще изпада от книгата която чета
вечер преди заспиване.

         Няма драма в тези текстове, няма патос. Авторът е взрян в личното си преживяване с хладнокръвното любопитство на изследовател, открил непозната буболечка. Изненадан е от своето откритие, както и от факта, че продължава да открива неизследвани в спектъра емоции и нови сетива в себе си.
         Ако трябва да дам много кратко определение за текстовете на Петър Чухов, вероятно то ще е „Сетивна поезия“. Такова е моето усещане за нея.

РОДЕН ГРАД

Неизбежно ще видиш всичко
с очите
на чужденец

магазина
на ъгъла

малката уличка

черквата
на площада

и Бог

         Сетивата на автора опипват улици, паваж и зидария, прахта по тях, вдишват ги, вкусват спомени от слънчеви лъчи и чужди стъпки, вплитат ги с докосване в думи и обживяват стих.
         Със „Сбогуване с нарцисизма“ Петър Чухов ни поднася една изчистена палитра от необичайни гледни точки. Всяка една от тях е избистрена в детайли. С текстовете си той буди доверие и като че ли казва: Виж, искам да ти покажа едно тайно място, което не съм показвал на никого. Довери ми се! И се обръща уверен, че ще бъде последван.

От гнездото на покрива
литва щъркел
като струя дим
над параход...

         Нямам идея защо ви прочетох това сравнение, просто съм впечатлен.
         Познавам Чухов от далечната вече 2002 година. От тогава до днес сме се виждали не повече от десет пъти. Не мога да кажа, че станахме приятели веднага, но днес не мога да отрека, че сме такива. Виновна за това е неговата поезия, която го правеше все по-близък. Той не размахва поетични мускули. Не е натрапчив. Веднъж прочел го, той просто осезаемо присъстваше в това, което търся да прочета. Мисля, че тези години са достатъчен период, за да мога да кажа, че следя творчеството му отдавна и смятам, че творческото му израстване е забележително. Типично в негов стил това израстване е плавно. Без спадове и сътресения. Това е израстване на съзерцанието. На дълбокото анализиране преди да каже каквото и да било. На прецизното словообразуване, типично за лаконичен автор, който знае какво иска да каже.
         Впечатлен съм от следния стих:

ЦЕЛУВКА

Най-добрият начин
да намерим
общ език

         Любовта към жените е друго обединяващо звено, което ми помага да го разбера. Автор на лириката му може да е само мъжкар. Не мачо, просто мъжкар. Това не e поезия на самец, обявил отричане на нежността, а на мъж, имащ смелостта да я разбере, да я приеме и да й се възхити. Читателят няма как да не забележи „лицето в слънце“, „бримките по чорапите на проститутките“, „сянката на камериерката“, „рисунките на гравитацията“ и косата, която пълни огледалото на шофьора.
         Безспорно днес имам радостта да ви представя един премислен и осъзнато нежен поетичен сборник. Нежен към любовта, разпада и самотата, към неповторимостта на живота ни, който някак се измъква, независимо дали го живеем.
         С риск да прекаля ще маркирам още един стих на Петър:

Седят биволите
на ливадата край селото
изоставени
локомотиви на историята

         Съзерцанието е в природата на Чухов. Това го прави мълчалив и проницателен. Внимателен в изказа, прецизен. Хирургичната му словесност впечатлява с точността си. Боравенето с думите зарежда с емоции. Как го прави ли? Предлагам да чуете от него. Той затова е тук.

---

^* Текстът е четен на представянето на книгата в Шумен през май 2016 г.

   Петър Чухов. Сбогуване с нарцисизма. Изд. „Жанет-45”. Пл., 2015 г.