Тодора Радева

проза

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

 

Духът на Вергилий
(профил в сайт за запознанства)

 

Тодора Радева

         Рано или късно стигат до мен.
         Отчаяни съпруги; принцеси - от люлин и без половин царство зад гърба си; руси и русо мислещи; фенки на новия бонд; желаещите бебета и другите, дошли за едно бързо, още тази вечер; поклоннички - на невъзможната любов, силвия плат, фразите на латински или фолклора; със списък непосилни изисквания или очевидни преимущества по снимките; похотливи; алчни; неграмотни; заредени с цитати от коелю, майка тереза и фалшивото писмо на маркес, с порно мечти, феминистки лозунги и отговори на крайно безинтересния въпрос какво искат жените.
         Понякога се чудя дали има точно съотношение от провали, претенции, колебания и унижения, което неумолимо ги води до тук – изгубили пътя, сред тъмни силуети на панелени блокове, когато от клавишите на клавиатурата изскачат чудовищата на страха от бавното, но неизменно чезнене на смисъла. Разбира се, ценя личния нюанс и предоставям трибуна на всяка единствена по рода си трагедия. Но колко досадно еднакви са нещастните. Естествено, надежда не предлагам. Отговори, също.
         Що се отнася до мен – разбрах, че по-важно е да разказваш за герои, отколкото сам да си такъв. Владеенето на езика, добрият вкус, богат и знатен род и малко стара слава са достатъчни за лукса просто да стоиш отстрани, да наблюдаваш и само при желание да се показваш. Меланхолик по темперамент, зодия скорпион. Предричам, че все някога ще започнат да предлагат на приемлива цена personal jesus. Раят не ме интересува.
         Впрочем и наричаната Беатриче я няма, за да води натам. Отдавна изчезна, простете баналността, с най-добрия приятел. Макар че все още обожавам наивната й жестокост и продължавам да полагам пред олтара й останки от принесените в нейна чест жертви плюс собствената си нужда да притежавам и задоволявам първо, а после да изоставям. Но това е друга история. Или друга страна на същата история. Във всеки случай рая не ме интересува.
         Стоя си тук. Където телата плащат стократно за всичко сторено или само помислено. Естествено, надежда не предлагам. Отговори, също.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

 

 

Текстът е четен на АДdicted, 12-часово литературно четене и музика в „Яйцето“ на СУ „Св. Климент Охридски“, 13-14.02.2009 г.

 

 

 

Електронна публикация на 17. февруари 2009 г.

©1998-2023 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]