Петър Тушков

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

ПРЕВОДЪТ НА ДУМИТЕ

 

 

Петър Тушков

 

 

 

Очевидното с истинските му имена — това най не го умея.

 

 

Дъждът прави страхотни снимки, винаги с някоя подробност, която няма как да уловиш, ако
не се доверяваш на момента. Дъждът има желания. Контурите им са мимолетни призраци,
влезли в кадър до непознати хора.

 

 

Малката част от историята е достатъчна. Никога няма да науча кое прави чертите на улицата
толкова красиви. А малките неточности са преднамерени, за да ми покаже времето как
сверява стрелките на часовника със своите изящни пръсти.

 

 

Пролетта и есента се побират в дъха, който поемам, когато затворя очи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 12. ноември 2010 г.
©1998-2022 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]