Само като мислех как го милвам по оперението на очите
бях щастлив
готов да остана още малко... Той стоеше
скрит зад своя клюн – и
кацнал на едно от разклоненията на зимата
ни се усмихваше

с пера, застъпени назад в очите

Казах му: Виж как вали
а ти държиш косите й въздушни с клюна
как така държиш снега, косите

Той отново се усмихваше
трепваше с кръвта си в мойта кръв
той беше точка
където се събрахме пак
беше черен ъгъл – и виждахме назад, когато

голотата ти сияеше като елха
като те кичех непрестанно
като те исках
колкото те искам и сега
..............................................................
само като гледах как стои
завързан за краката си, преди да се разхвърля в полет

бях готов да се обърна, да попитам
готова ли си с твоите неща

Но

не се обръщах
защото знаех
че няма да изляза от тази зима с теб
знаех
че щастието винаги има различни посоки, които

скъпа

ни принадлежат поотделно