Август; да се случи
нещо изведнъж е невъзможно
(през останалото време – също).
Пред президенството японските туристи,
тези орхидеи сред дърветата на София,
снимат като в снимка.
Няма никой в жегата; дори отслабналото,
мръсно знаме не разхлажда.
Само двойка лястовици
кръжат с истерия покрай фонтана,
където се варят яйцата им –

но това е стилистична грешка:
малките са сигурно добре в гнездото,
сигурно ги хранят и мухите
бързо се стопяват в тях като снежинки.
Заякват малките! – съвсем непроницаеми
за скуката, за ропота, гнева:
съвсем непроницаемо е всичко...
Един човек в полусъзнание излиза
от подлеза с тракийските останки,

но си говори сам на себе си –
на друг не казва.

Но тогава отново си спомням за теб
светът се превръща в мое тяло и чувство
предметите придобиват нравственост
дъждът се огъва във ветровитото огледало
и тогава столът до мен
става висша добродетел на дървесината си
а уискито трепти като червено листо в моята чаша
Аз не мога да понеса нищо без теб
тежестта на света ме сломява – Ти
си единственият начин нещата да бъдат
подредени поравно – както прахта
по крилете на пеперуда

Само така мога да вляза във всяка вещ
за да сияя с тържествената й структура
да видя дървото с прибрани криле
как мъти сърцето си бяло
Съвсем скоро нито една твоя черта
няма да остане в паметта ми
но обширното чувство за теб ще пасне точно със света
ще бъда цял и завършен

Тази сутрин видях двама влюбени в парка
гледаха кос който вади с клюн от земята
техните устни
но сега не виждам нищо скръбно в това това ме разсмива
защото същинската любов идва след любовта
сега светът придобива твоите признаци
и ние си принадлежим
аз минавам през Времето сам като дим
с разкъсното си от вятъра тяло
и чувството че те губя с такъв размах
все повече

ме приближава до теб
а това не може
да се сравни
с нищо
друго