„Всичко вече е разказано.“
Умберто Еко

         Горният, както и по-долните, редове на настоящото писание принадлежат на не-професионалист. На не-семиотик, на не-лингвист, на не-философ, на не-литературовед, на не-обременен с кръста на изброените титли ум.
         Редовете принадлежат на мен и може би отчасти на не-мен, когато излизам от Виктория и се превръщам в неин знак, за да я опиша, изразя, представя. За да я премахна и създам наново.
         Вероятно подобни светотатствени мисли са позволени, когато става дума за Аз.
         Става Дума…
         Как би реагирало обаче друго създание, лишено от възможността да се защити? Лишено. Едва ли има по-неподходящ епитет за препълненото, свръхбогато, изобилно и непрестанно трупащо акции Нещо, наречено… Естествено, ще стане дума и за това.
         Става Дума…
         Възможно ли е да се проследи живота на една дума? Дали е испанската palabra от гръцки - parabola (сравнение), идваща на помощ при връзката на Нещото с Нея? Дали е словашката duma (разсъждение, въображение)? Или старогерманската doms (решение, мнение)? Дали е геометричната крива, плъзгаща се по най-заобиколния път, за да бъде максимално точна? Дали е розата, името или само уханието от нея? Дали пък е графичното (Graphos) изображение на Нещата въобще? На тези около, в, и особено от нас. Оттам и летера-тура: етимологично: буква, сричка, дума, изречение, текст, кон-, пара-, мета-текст, книга и обратно. Растяща спирала от еднакви, допълнени, по-широки и обхватни имена на… езика. Става Дума за думата. Словото, говоренето.
         Става Дума…
         Как обаче става Тя - нашата дума литература? Вариациите на тема "отражение на действителността" са много. Обаче. Огледална или кривоогледална? Увеличителна или микроскопична? Истинна или пригодена? Не е ли само "действителност"? Не е ли тя физиката на Нещата и това, което ги създава? Как? Като ги о-писва. Като ги вербализира. Когато Нещата стават знаци, а знаците не са нищо друго, освен Неща. Произходът вече е произнесен. Сем-ите на физиката са наречени. Следователно - унищожени. Остава голямата физика - метафизиката. И съвсем естествено - химията и алхимията на Нещата. Разбира се, става дума за "Нещата от живота".
         Става Дума…
         В описаната Сосюрова връзка между означаемо и означаващо изниква дилема за първоизточника. Има ли непричинена първопричина? Има ли език преди света? Или всичко е взрив след пулсирането на една вселена? Авторова, светска, читателска и после - литературоведска. Процентът на реалност (на свят) в литературата е трудно установяем. Литературата пресъздава и метаморфоризира метафизиката, докато я направи смилаема. Понятията за дълго, широко и дълбоко се размиват и стават безсилни спрямо четвъртото измерение. Нормално - става дума за Времето.
         Става Дума…
         Изкуствата, а в това число и литературата, изпълняват функции, простиращи се далеч след естетическата. Почерците могат да бъдат луди, политически, социално-значими, енигматични, комични, мистични, римувани, сантиментални и т.н. И почти винаги - философски. Смисловият "шрифт" обаче е различим само благодарение на един частен прочит, който смело открива безброй смислови полета - спирали и лабиринти - оттам и интерпретациите (интерпретанти), оттам и "кривината" на параболата. Понятието се отдалечава от себе си, променя се спрямо "окото", променя "окото", the direction of fit се отклонява и пристига в… Очевидно става дума за Думата.
         Става Дума…
         Думите присъстват тогава, когато и отсъстващото е в наличност. Когато понятието е заменено от дума, изобразено е и по този начин - захвърлено. Думата става центробежна - образецът се изтрива. Думата за "край" се явява край за думата. Референциите се размножават, а знакът често е престъпно единствен. Ние знаем, че семиотичната, кодова абстракция Език не би могла да бъде изоморфна. Трудно е да се нарече и "система", поради многозначния характер на своите елементи-знаци.
         Думите слагат маски върху метафизичните Неща, изваждат ги от същността им и ги пренасят в една художествена реалия. Фикционална. И по-точно: а-реалия. Литературата се нагърбва с възможната мисията да подреди материалния и метаматериалния светове, да играе със значенията в тях на ниво лексеми, да ги характеризира, преоткрива, да ги препрочита, да ги осмисля и отново да ги превръща в творчество. Отново става дума за изкуство.
         Става Дума…
         Ето че спиралата обиколи себе си. Невъзможно е да се отдели началото от края на параболата на литературата. Мисловните авантюри, които ни предлага Тя - в ролята на поетическо разказване, са почти винаги символи на Нещо - различимо или подвеждащо. Символи-знаци. Дали не става дума за лингвосемиотика?
         Става Дума…
         По Сократ: "Езикът е начин да скриеш мислите си, не да ги изразиш." Вече изречената мисъл често води до неразбирателства. Езикът придава форма, последователност на действителността. Формата обаче често е безформена, грозна. Литературният език е знакът на метафизиката, на света. Думите стават… чрез кодиране на имагинерни съдържания и на по-късен етап - чрез техните свободни интерпретации.
         Ето, това беше моят не-претенциозен, мнимо-философски и псевдо-художествено-научен дискурс на тема "ДУМИТЕ". Интелектуалните ми търсения обаче не целят намиране на истинен отговор. Самото му изричане би било равносилно на убийство, а аз не искам да се разделям с Нея. Ясно е, че става дума за литературата. Това беше само една нейна Теория, която е малко вероятно да се превърне в История…

октомври 2002 г.

Библиография:

В. Георгиев, И. Гълъбов, "Български етимологичен речник", С., БАН, 1971
В. Георгиев, И. Гълъбов, "Теорията за знака", С., "Наука и изкуство", 1988
У. Еко "Името на розата", С., "Парадокс", 1993
Ф. Де Сосюр "Курс по обща лингвистика", С., "Наука и изкуство", 1992
доц. М. Дачев д.н., курс към НБУ "Увод в науките за литературата", 2002
проф. М. Попова д.н., курс към НБУ "Увод в семиотиката", 2002