|
„No matter how long the winter, the spring is sure to follow.“
proverb from Guinea
Дядо Коледа. Това несъмнено е първата асоциация. После идват северните елени, студът, русокосите сурови хора, белотата. Поне за мен, това бе стереотипът. За Финландия.
Финландия. Най-континенталната от скандинавските и най-скандинавската от континенталните. И така парадоксите следват до безкрай. Минусови градуси през април, а в сауната дървеният термометър посочва 100… Камина и домашно изпечен хляб, а наблизо лежи отворен последният модел лаптоп. Северните елени пасат покрай магистралата, която отвежда…?? На север. И още по на север. Лапландия. Океан. Полюс. Край. Арктическа романтика…
Пристигнах в Хелзинки на 28 февруари, с безброй надежди. Големи и бели. Че пролетта ще започне на другия ден, че ще бъде приключенско и вълнуващо, че ще срещна добри и интересни хора. Приятели. Че ще опозная нрави и култури. Че ще опозная моята си. Още по-добре. Както винаги става в чужбина.
Големите бели надежди се оправдаха още докато кацах. Страната на полярната звезда се оказа съвсем бяла и ужасно голяма. Приветлива би била последната избрана от мен дума за описание…
Прекарах два дни в столицата - голяма и обикновена. Тротоарите бяха посипани с дребен чакъл. За да не е хлъзгаво. Всички тротоари. Морето беше замръзнало, с огромни неподвижни кораби, сякаш завинаги закотвени сред ледовете. Призрачно…
Заминах с влак за крайбрежния град Оулу, където щях да прекарам следващите три месеца. На гарата ме посрещна една студентка, натоварена със задачата да се погрижи с "добре дошла". Вече беше доста късно, когато пристигнах в уютния апартамент, който щях да споделям с още три девойки.
Моите бъдещи приятелки от Италия, Германия и Словакия ме приеха повече от радушно и веднага се почувствах вкъщи. Последваха дни на развеждане и опознаване, на купони и представяне на все по-международното еразмус-поколение, което се бе настанило в малкото финландско градче… Вкъщи.
Разбира се, още на следващия ден отидох в университета - огромен, красив, перфектно организиран, с около пет милиона компютърни зали, трийсет хиляди библиотеки, осемнайсет хиляди столови, деветдесет хиляди книжарници и стотина сауни…
Координаторката на чуждестранните студенти от Педагогическия факултет ме посрещна с прилежно изготвена папка с подходящите за мен курсове, книжка с допълнителна информация, карта за компютърните зали, практически напътствия и широка усмивка.(чудо номер едно). Регистрация за курсовете не беше необходима - бях свободна да посещавам, решавам, избирам и участвам в каквото пожелая.
Последва ориентационна среща за новопристигналите обменни студенти, на която отново бе разяснено всичко и ни бяха издадени студентски карти, с които получихме правата на финландските студенти. Запознавах се с все повече нови хора, чувствах се част от нещо голямо и задружно - за първи път живеех истински студентски живот!
Съквартирантките и новите ми финландски колеги се грижеха за мен и време за скука нямаше… На два-три пъти опознах малкия Оулу. Лютеранска катедрала, модерен музей, пристанище с магазинчета за сувенири, множество сгради на NOKIA, отново замръзнало море и хора от всички възрасти, яхнали велосипеди (чудо номер две).
По време на престоя в Оулу бях изненадана от няколко български присъствия - семейства, инженери, студенти и докторанти, както и вкусно кисело мляко и няколко марки вина в алко-магазина.
Посетих три курса, разпределени не по време на целия семестър, а на периоди от един или два месеца, като по този начин студентите успяват да се концентрират и оптимално усвояват материала. Задачите бяха семинарни дискусии, писмени работи и презентации. Подвижно. Либерално. Западно (чудо номер три). Единственият академичен фал, за който съжалявах в началото, бе липсата на курс по фински език. С времето обаче, установих, че обстоятелствата са били в моя полза, поради абсолютната антилогичност и липсата на каквато и да било мелодия на този безкрайно странен език… Английският вършеше чудесна работа! (никакво чудо номер четири).
В университета действаше ESN (Erasmus Student Network) движение, което организираше екскурзии из Финландия, Русия и Швеция, както и множество сауна-партита. Мероприятията бяха с цел запознаване на международните студенти помежду им, както и с финландските ни колеги и тяхната култура. Второто начинание се оказа далеч по-сложно за изпълнение, тъй като повечето фини са затворени и притеснителни индивиди и предпочитат да комуникират с мобилния си телефон… Така или иначе, чуждестранните студенти също образуваха почти непропускаем кръг…
Тези определения обаче имат и своите изключения. Например, във вторник вечер, в кампусовия бар, можеха да се установят междукултурни отношения, но предимно след консумацията на няколко бири и две-три евтини руски водки от страна на местното население. На ориентационната среща в началото на обменния период, бяхме предупредени за съществуващата във Финландия "drinking culture". Блазе им, че шовинистки предпочитат да наричат така пословичното си пиянство… Разбира се, не е лесно да се живее на тъмно, студено и в малки градове, а в миналото и в отдалечени на километри една от друга колибо-ферми. Водка Финландия прочува… (пак нечудо).
Пейзажът в наши дни е подобен, с изключение на постоянно развиващите се модерни технологии и превърнатата в чудесен туристически бизнес лапландска пустош, заради комерсиално-красивата коледна легенда, екзотичните северни елени и лудостта да си отвъд Полярния кръг.
Това, в общи линии, бяха трите месеца северазмус във Финландия. Пак лейди. Пак човек. Пак принцеса. Дори ледена кралица. (вж. Брой четири) Впечатленията ми частично се покриха с първоначалния стереотип, частично го разсеяха и обогатиха. Може би неволно пропускам нещо, може би и съвсем волно. Чудесните хора, подкрепата, логията и нелогията на новите култури, знанието, мъдростта и равносметките, смехът, сълзите, безценните мигове на самота и носталгия, възможността да си далече и да усетиш България, спомените и разменените адреси, снимките и щастието да се върнеш, да разказваш, приятелите за цял живот и парченцата магия на северното сияние.
|