Веселин Веселинов

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

 

 

КОГАТО...

 

Веселин Веселинов

 

 

Аз не познавам друг човек направен
така набързо – с толкова конци окърпен.
Дете на ангели, откърмено от дявол,
аз не познавам друг човек така объркан...

 

          Борис ХРИСТОВ

 

 

 

Когато ситите от ласки не повярвали на гладните,
изхвърляйки огризки страст и нежност през балконите,
когато дрипите на бедните, богатите откраднали,
свалени от гърба им, със цената на агония...
Когато в крайните квартали не залоствали вратите си,
а улиците им след десет гръмко опустявали,
когато само в лудницата гласно истини изричали –
във проповед на някой Мунчо те са прокънтявали...
Когато мъртви, прежаднели в гробището, се опомнили,
без вино съхнела пръстта, не плачели жалеещи,
отгоре облаците лумнали до кръв (свистящо-пурпурни)
и плиснал дъжд – калинки, върху ризите им, белите...
Когато в театрите седалките останали тъй празни,
че хорско хергеле с маневри тичало към кръчмите,
когато в църквата жужало невъзможното смиряване,
а в болницата – здравето не идвало на свиждане...
Когато дрехите тъка̀ни се събличали от книгите
и те във кладенеца на забравата потъвали,
тогава, във света пиян от неподвижното движение,
умирайки, родил съм се и аз, с едно прискърбие...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 10. май 2021 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]