Развитите народи отдавна са преминали етапа, в който цел номер едно на хората е физическото им оцеляване. Те имат предпоставките за оцеляването и мислят за подобряването на живота си.
Другата крайност са народите, при които борба за живот се води всяка секунда.
Българският народ се намира по средата.Разликата между слоевете в обществото е много голяма. Всичко в тази държава е на ръба, на прага. А от познанията си по литература знам, че прагът е най-опасното място, в резултат на което оцеляването става недостойно, тъй като за да оцелеем се опитваме да се надлъжем един друг и сме принудени да правим компромиси спрямо морала и ценностите си.
В резултат на демографските проблеми, българинът е по-загрижен за физическото си оцеляване в сравнение с другите народи, тъй като статистиките относно броя на българското население за следващите няколко години са страшни.
Може би, единствено в България се среща това явление народът да се опитва да надхитри държавата, с което създава предпоставки за слаба държава. Един умен човек веднъж ми каза, че държавата ни е слаба, защото населението се опитва да бъде вещо във всяко отношение. А силните държави се състоят от непросветен народ и изключително кадърни управляващи. Затова той каза или да се образоваме, и да бъдем сред елита на обществото, или ако пък не, то тогава поне да бъдем щастливи, че сме направили държавата стабилна.
![Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]](https://litclub.bg/img/litclub3.gif)