Владислав Христов

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

ОСТАВЕТЕ СИЛВИЯ

 

Владислав Христов

 

     

    оставете силвия
    разкрачена над залеза
    пикаеща върху очакванията ви
    за добър стих
    за сбъдване на детските
    и всички останали мечти
    дошли по-късно
    на вечерята с топъл хляб
    и дечица край масата

     

    оставете я да изчезне силвия
    на върха на семейното щастие
    да избяга с очилат и плешив мъж
    който говори на странен език
    и никой нищо не му разбира
    оставете всички да се чудят
    какво по дяволите й стана на силвия
    докато тя се беси
    в някаква осрана от туристи тоалетна
    само час преди изгрев слънце

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 23. август 2011 г.
©1998-2022 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]