Владислав Христов

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

ЛЕТНИ ОСПУСКИ

 

Владислав Христов

 

     

    върна се сама
    без кучето
    и другите условности
    този дом
    сега е лишен от шумове
    стените падат
    а място не остава за тялото
    скоро тя ще си свие
    гнездо на тавана
    и ще заживее в него
    като лястовица
    едва ли някога си допускал
    че това ще се случи
    с любимата ти жена

     

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 14. юли 2011 г.
©1998-2022 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]