петнайсет минути не повече да й разкаже своя живот как като дете връзвал две по две врабчетата и ги пускал да летят тя чакаща влака не го слуша чопли с пръст някакво петно на ръкава си на другия ден той ще разказва това на някоя друга жена тя чакаща влака няма да го слуша ще чопли с пръст някакво петно на ръкава си с годините ще се натрупа голяма купчина от вързани врабчета и жени един жив организъм с косми крака и очи които се отварят при изсвирването на наближаващия влак